Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време? А може би възприятията са по-скоро индивидуални и най-доброто време е различно за всекиго?
В търсене на отговор на тези въпроси „Галъп интернешънъл болкан“ зададе сред пълнолетните българи въпроса „Кое е най-доброто десетилетие?“ по идея на „Капитал“. Абстрактният въпрос остави поле на респондентите за максимално широки асоциации. По традиция, такива питания извикват спомени за собствения живот или поне за живота на собствената страна. И това се оказва твърде показателно.
В условията на кризи и несигурност, които третото десетилетие на двадесет и първия век досега ни предлага, не е излишно желанието да погледнем назад и да си дадем оценка и равносметка за живота си.
Изглежда, че осемдесетте години на миналия век изпъкват като най-добро десетилетие. Една четвърт от всички участвали ги посочват. Седемдесетте са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следвани от деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век – 12,2%.
Както може да се очаква, възрастта е в сериозна степен определяща за възприятията. Осемдесетте години на двайсетия век сякаш обединяват в най-голяма степен обществото ни в усещанията за най-доброто десетилетие. Респондентите на възраст между 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишни, например отговорите „осемдесетте“ са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време отново намаляват.
Тезата, че се обича най-много десетилетието на своята младост, се потвърждава и когато се разгледат обществените нагласи към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с усещането за най-доброто време са именно респондентите на възраст над 66 години – които са били в разцвета на младостта си през седемдесетте. По-младите поколения изразяват в много по-малка степен сантименти към този период (а и нямат спомена). При респондентите до 35 години отговорите „седемдесетте“ не достигат и 2 на сто.
Нещо се пречупва в обществените възприятия спрямо деветдесетте. Поколението между 36 и 45 години, от което се очаква в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-добри, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението между 26 и 35-годишна възраст. Още повече – децата и младежите на деветдесетте са и в значително по-голяма степен объркани за това кои всъщност са най-добрите години – над две трети от запитаните между 26 и 35 години не могат да преценят кое десетилетие е най-добро за тях. Една пета от запитаните между 36 и 45 години – също.
Объркването личи и в някои парадоксални данни. Излиза например, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи симпатии към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години (които са прекарали малка част от съзнателния си живот през деветдесетте) са по-благосклонни към този период. Немалки са дяловете на отговори в полза на деветдесетте и сред респондентите под 25 годни, голяма част от които дори не са били родени тогава. Може би тук роля играе традиционната идеализация на детството или на близкото миналото.
Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите (до 25-годишна възраст) Сред тях, отново очаквано, са и най-високите дялове на отговори „не мога да преценя“ – почти всеки четвърти представител на поколението Z. Вероятно базата за сравнение (натрупаният житейски опит през десетилетията) е това, което ни дава възможност да преценим кое е най-доброто. Вероятно и очакванията сред младите са, че най-доброто десетилетие предстои.
В крайна сметка, ако за най-възрастните е ясно кога е било най-добре и това е времето на тяхната младост, а за най-младите – очаквано това е времето сега (или може би по-скоро това, което предстои), то поколенията в средата изглеждат раздвоени. Деветдесетте години със своята силна динамичност, социални, икономически и политически промени се оказват добри за едни, но и много трудни за много от хората, очаквали ги с нетърпение.
Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 20 и 27 септември 2022 г. сред 1009 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Инфлацията в България се ускори до 4,1% през март
Околийски: До 2030 г. трябва да има Национална детска болница
КНСБ: С 2% е поскъпнала малката потребителска кошница към началото на април
Цената на биткойна стигна 4-седмичен връх заради очакванията за сделка с Иран
Проблемите на европейската икономика на данните за 500 млрд.евро продължават
Надеждите за сделка между САЩ и Иран окрилиха азиатските пазари
БАБХ спря над 370 тона храни на границите ни - пестициди, токсини...
Мъж запали приятелката си и се самоуби в силистренското село Ситово
Радев: България се надига, трябва масово гласуване като в Унгария
Василев: Идва нова криза заради Иран, нужни са по-високи доходи
Оперират Кирил Десподов, аут е до края на сезона
Калин Вельов и Ире Васкес – латино ритми между София и Хавана
Мечката изрева: Левски има план и ще го спазва до края!
Мбапе става "Батман" срещу Байерн?
Важно решение в Левски след изпуснатата победа срещу ЦСКА
Джон Тери се завръща във футбола!
Капитанът на световния вицешампион България пак ощастливи Богданка
73-годишният Карлош Кейрош ще води Гана на световното
Бърз козуначен кекс за Томина неделя
Неда Малчева: Няма нищо по-актуално от истинската трудност
3 рецепти за вечеря за злояди деца
Тест: Изберете си перо и вижте посланието на вашите ангели пазители
5 храни за възстановяване след великденските празници и рецепти към тях
Джъстин Бийбър разплака Коачела: от дете-звезда до човек, който прие себе си
БАБХ спря над 370 тона храни от трети страни за месец
Откриха Националното хранилище за радиоактивни отпадъци
Закопчаха шофьор на кока във Варна
Спипаха пиян украинец зад волана във Варна
Варна отбелязва 150-годишнината от Априлското въстание с общоградско поклонение
Над 1/3 от местата на новоизграден общински паркинг във Варна се оказаха предварително заети
Учени създадоха материал, който еволюира без „мозък“
Японската JAXA планира да донесе на Земята проба от комета
2000-годишна мумия на момче крие мистериозен артефакт
Дърветата в Танзания се възстановяват сами: Фермерите залагат на естествена регенерация
65 години от полета на първия човек в Космоса: Подвигът на Гагарин
С новите скафандри на НАСА астронавтите могат да оцелеят до 6 дни след авария